„Атма Бодха“ е дело на Шанкарачаря. Принадлежи към т.н. „пракарани“, подготвителни текстове, които трябва да бъдат усвоени преди да се навлезе в самата Адвайта Веданта. Изобилства от класически примери и сравнения предназначени да помогнат на ученика да схване фините идеи на Веданта философията.
АТМАБОДХА или Знание за Душата
/Себепознание/
Молитва
В ранна утрин съзерцавам Върховният Атман сияещ в дълбините на моето сърце, чиято същност е Истина-Съзнание-Блаженство; медитирам върху върховната цел, Четвъртото, което е свидетелят/познаващият трите състояния на будност, сън със сънища и дълбок сън без сънища. Аз съм този неделим Брахман, а не съвкупността от Елементите.
1. Тази Атмабодха беше съставена с идеята да послужи за нуждите на тези, чиито грехове са пречистени чрез практиката на аскетизъм, които са спокойни, свободни от желание и жадуващи освобождение.
2. Както огънят е необходим за приготвянето на храна* така необходимо е Себепознанието за крайното Освобождение. Освобождението не може да бъде постигнато без Знание.
* огънят е причината, храната е ефекта; посочва се причинно-следствената връзка между Знанието и Освобождението.
3. Действието не може да разруши невежеството тъй като не е противоположно на него. Знанието единствено разрушава невежеството така както светлината разпръсква тъмнината.
4. Атман изглежда ограничен поради невежеството. Когато то /невежеството/ се отстрани Атман засиява от само себе си както слънцето се саморазкрива след отминаването на облака.
5. Чрез постоянна практика Знанието* пречиства въплътената Душа от петната на невежеството и после то /Знанието/ само изчезва както катака-праха* изчезва от само себе си след като е пречистил мътната вода.
*”гняна абхяса” буквално “практикуване на знание”
* катака прах, с който се пречистват кладенците и водоемите /kataka-nut powder/
6. Светът /Самсара/, пълен с привързаности, неприязън и пр. подобен на сън изглежда реален дотогава докато невежеството трае, но в момента, в който човек се пробуди /за Божественото съзнание/ света става нереален.
7. Светът изглежда реален така както седефа на мидата се бърка със среброто, но това е дотогава, докато недвойственият Брахман бъде осъзнат/познат като субстрата на всичко съществуващо.
8. Като мехурчета във водата световете се раждат, съществуват и се разтварят във Върховният Бог, който е материалната причина и опора на всичко.
9. Проявеният свят на различията и формите /чрез въображение/ се наслагва върху вечния всепроникващ Вишну*, чиято природа е Сат-Чит /Истина-Знание/ също както орнаментите и украшенията /се наслагват/ върху златото /което е техният субстрат/.
* Вишну означава Всепроникващ
10. Всепроникващото пространство /акаша/ изглежда разделено поради асоциацията със света на формите /упадхи*/. Подобно, Безкрайната Реалност изглежда разграничима, разделена на части поради отъждествяването с упадхите, материалните слоеве, но отново става цялостна/единна с тяхното разрушаване.
* упадхи – термин във Веданта, който означава нещо като ограничаващ придатък; притурка, която ограничава. Най-често се имат предвид материалните обвивки на душата, т.нар. коши.
11. Поради различните упадхи /наслоявания/ каста, цвят, статут* се наслагват върху Душата /Атман/ така както цвят, аромат и пр. Се наслагват върху водата.
* социален статус /положение/
12. Физическото тяло, наречено още “къщата на преживяванията на удоволствие и болка”, се придобива поради влеченията породени от миналите действия* и се казва, че е съставено от петте велики Елемента* преминали през процеса на Панчикарана*.
* предишни прераждания
* всеки “фин” елемент, т.е. танматра* става груб като се раздели на две и едната му половина се смеси с по 1/8 част от всеки друг фин елемент.
13. Финото тяло*, инструмента на преживяванията , формирано от танматрите преди тяхното разделяне и смесване*, се състои от петте прани, десетте сетивни органа, ума и интелекта*.
* Сукшма шарира
* манас и буддхи
14. Невежеството /авидя/, което е без край и не може да се опише се нарича каузално тяло. Знай Атман /Душата/ като различен от трите упадхи*
* трите тела – Стхула шарира, Сукшма шарира, Карана шарира /физическо, фино и причинно тяло/
15. Поради съюза* с петте обвивки* Атман изглежда като тях, какъвто е случая с кристала, който изглежда син, червен и т.н. поставен в близост до цветно парче плат.
* букв. “йога”; асоцииране, съюз
* петте коши
16. Чрез силата на различаване чистата съкровена Душа трябва да се отдели от покриващите я обвивки така както ориза се отделя от люспите чрез процеса на вършеене.
17. Въпреки че е всепроникващ Атман не се проявява навсякъде. Той се проявява /отразява/ единствено в интелекта /буддхи/ така както чистата повърхност* има способността да отразява обектите.
* например чисто огледало или чиста вода
18. Атман трябва да се схваща като различен от тялото, сетивните органи, ума, интелекта и аморфната пракрити*; като Наблюдател на техните функции подобно на крал.
* васаните, каузалното тяло
19. На тези, които липсва различителна способност, се вижда като че Атман, Душата, е действащия, така както Луната изглежда да се движи на фона на движещи се облаци.
20. Тялото, сетивните органи, умът и интелектът изпълняват своите специфични активности единствено благодарение на Съзнателността, която е в есенциалната природа на Атман, Душата, така както човека е активен в присъствието на светлина, която е природата на слънцето.
21. Благодарение на не-различаването /авивека/ качествата и действията на тялото и сетивните органи се наслагват върху чистата Душа, Атман, която е Съществувание-Съзнание-Абсолют, така както на небето се приписват качества като цвят и т.н.
22. Така както движението на Луната, принадлежащо на водата, чрез невежество се приписва на отразената в нея вода, така подобно действията, преживяванията и т.н. които принадлежат на ума /са функция на ума/ се приписват на Атман.
23. Привързаност, желание, удоволствие, болка и т.н. имаме само когато буддхи /интелекта/ присъства. Те не съществуват в дълбок сън когато умът отсъства. Следователно те са функция на интелекта, а не на Атман.
24. Същността на Атман е сат-чит-ананда* така както светенето е в природата на слънцето, хладността е в природата на водата и горещината в природата на огъня.
* съществувание-съзнание-блаженство или истина-интелигентност-блаженство
25. Чрез съюза, /в който липсва различаване/ между двете, а именно Съществувание-Съзнание аспекта на Атман и функцията на интелекта, се ражда впечатлението за “Аз знам”.
26. Атман никога не търпи модификации; буддхи никога не е притежавал знание /съзнание/. Въпреки това Джива* изпада в заблужденията на “Аз съм виждащия”, “Аз съм знаещият”.
* Въплътената Душа
27. Вземайки /погрешно/ себе си за живо същество* /вместо за Атман/ подобно на това, както се взема въжето за змия, човек бива обвзет от страх. Човек придобива безстрашие когато разбере, че не е Джива, а Върховния Атман.
* Джива
28. Атман единствено е който осветява интелекта, сетивните органи и т.н. както светлината осветява глинените съдове. Но те са само инертни обекти, които не могат да осветят Атман от своя страна.
29. Точно както светлината не се нуждае от друга светлина да освети себе си, така Атман няма нужда от друго знание да познае себе си, тъй като неговата природа е знание-съзнателност сама по себе си.
30. Отхвърлил всички упадхи /ограничителни обвивки/ чрез метода “нети-нети” човек би трябвало да осъзнае единството между индивидуалната душа и Върховната Душа посредством Махавакиите*.
* 4-те Велики Ведичести афоризъма:
31. Видимите обекти, такива като физическото тяло и пр. са родени от невежеството /авидя/ и са тленни/чезнещи като мехурчета. Човек трябва да осъзнае чистия Брахман като “Аз съм Брахман”, като нещо нарпълно различно от тях.
32. Бидейки различен от тялото аз не се раждам, нито раста и остарявам, нито умирам. Тъй като нямам сетивни органи няма как да съм привързан кам сетивните обекти, такива като звук, вкус и останалите.
33. Тъй като нямам ум, аз не изпитвам мъка, желание, омраза, страх и т.н. и действително писанията декрарират, че Атман е без прана, без ум; той е чист и т.н.
34. Аз съм без качества и действия, вечен, без съмнение, неопетнен, непроменлив, без форма, вечно свободен и чист.
35. Подобно на акаша /пространството/ аз прониквам всичко отвътре и отвън. Не зная падение, аз съм същия навсякъде, вечен, недосегаем, чист и неподвижен.
36. Действително, аз съм този Върховен Брахман, вечен, непорочен, свободен, един, безкрайно блаженство, недвойствен, истина-знание-вечност.
37. По този начин* чрез постоянна практика се изгражда вътрешното убеждение* “Аз наистина съм Брахман”, което разрушава тревогите и вълненията причинени от невежеството също както медицината разрушава болестите.
* мислейки, съзерцавайки
* убеждение – създаване на положителна васана, самскара
38. Така, избирайки усамотено място, свободен от желания, със сетива поставени под контрол, медитирай върху безкрайния Атман изключвайки всяка друа мисъл.
39. След като интелигентно е разтворил обективния свят в Атман, мъдрият би трябвало да медитира непрекъснато върху единния Атман, който е чист и безупречен като небето.
40. Този, който е постигнал Върховната Цел отхвърля всички форми, цветове и т.н. и почива в своята собствена вътрешна форма, която е безкрайно Съзнание и Блаженство.
41. В следствие на това /пребиваване на състояние на Съзнание и Блаженство/ различието между Знаещ, Знайно и Знание се стопява във Върховното Себе. То действително свети от само себе си.
42. Така чрез непрекъснатата медитация се запалва огъня на Знанието /подобно на получаването на огън чрез триенето на парчета дърво/, който изгаря цялото гориво на невежеството.
43. Така както слънцето се появява от само себе си след като зората е разпръснала тъмнината, така Атман се разкрива от само себе си, когато невежеството бъде разрушено от знанието.
44. Въпреки че Атман е вечно присъстващ, поради невежеството той не се осъзнава. Когато невежеството се разруши Атман бива осъществен/намерен подобно на дълго търсената огърлица, която винаги е стояла на шията на домакинята.
45. Джива се “наслагва”* върху Брахман поради заблуда точно както човешката фигура се “наслагва” върху стълба*. Индивидуалността /джива/ изчезва, когато нейната истинска природа бъде осъзната.
* взема се погрешно за
* да се сбърка стълб в тъмното за човек
46. Знанието придобито в следствие на осъзнаване на истинската природа на Реалността разрушава в миг невежеството и представата за “аз” и “мое” подобно на това, както изчезва объркването по отношение на посоката…*
* когато се посочи Север останалите три посоки се изясняват автоматично
47. Йоги, съвършен в своето просветление вижда със своето Око на Мъдростта цялата вселена в себе си /Атман/ както и Атман единствено навсякъде.
48. Цялата вселена е Атман. Всъщност не съществува нищо друго освен Атман точно както гърнето не съществува отделно от глината. Всички грънци не са нищо друго освен глина – така просветления вижда всичко като собственото си “Аз” /Атман/.
49. Дживанмукта*, надарен със Себепознание изоставя всяка следа от своите упадхи /обвивки/ и става Брахман благодарение на своята природа, която е сат-чит-ананда, така както червея /ларвата/ става оса*.
* освободената душа
* примера за осата, която ужилва червея…
50. Преминал океана на заблудата и убил демоните на рага-двеша и т.н. йогинът изпълнен с мир и блаженство се наслаждава в Атман.
51. Отхвърлил привързаността към ефимерните радости, мъдреца изпълнен с блаженството на Атман свети сам вътрешно подобно на лампа поставена в глинен съд.
52. Въпреки че е свързан с материалните обвивки, мъдрия остава недосегаем за тяхното въздействие подобен на небето. Той се държи като невменяем /непукист/ и се движи неусетно наоколо подобен на вятъра /въздуха/.
53. В момента на разрушаването на упадхите /материалните обвивки/ мъдреца става едно с Вишну, всепроникващата Реалност, както водата се смесва с вода, светлината със светлина, пространството с пространство.
54. Осъзнай Брахман като постижение отвъд което няма нищо повече за постигане, отвъд което блаженство няма по-висше блажество и отвъд което знание няма друго знание.
55. Осъзнай Брахман като нещо, което веднъж видяно не остава нещо друго да бъде видяно; ставайки което*, прераждането спира и което веднъж познато няма нищо друго за познаване.
* ставайки Брахман
56. Осъзнай Брахман като сат-чит-ананда*, всепроникващ, недвойствен, безкраен, вечен, Един, като всичко това, което е отгоре и отдолу и всичко по между.
57. Осъзнай Брахман чрез метода на отрицанието*, на който учи Веданта и който Брахман е недвойствен и вечно блажество.
* нети-нети
58. Брахма, Индра и останалите се наслаждават според заслугите си само на една микроскопично малка част от цялото това неделимо блаженство.
* Брахма, Създателя на света, който е различен от Брахман, Абсолюта
59. Брахман обединява всички обекти, всички действия зависят от него. Следователно Брахман прониква всичко така както маслото прониква млякото.
60. Осъзнай Брахман, който е нито фин, нито груб, нито къс, нито дълъг, който не се ражда и не се променя, който е без форма, качество, цвят или име.
61. Осъзнай Брахман като тази светлина, която “осветява” слънцето и останалите светила, която не може да бъде осветена от тях, но чрез която светлина всичко се осветява.
62. Прониквайки и осветявайки цялата вселена отвътре и отвън Брахман свети от само себе си. Това е подобно на нагорещена желязна топка в огъня.
63. Брахман е различен от вселената. Не съществува нищо, което да не е Брахман. Ако нещо друго, различно от Брахман бъде видяно, то то е нереално като мираж.
64. Каквото и да се вижда, каквото и да се чува не може да бъде нищо друго освен Брахман. Постигайки Знанието за Реалността човек разпознава цялата вселена като Брахман, като сат-чит-ананда, Абсолют.
65. Окото на Мъдростта* единствено вижда всепроникващият Атман като Съществувание-Съзнание; тази истина е скрита за окото на невежеството така както слепия не вижда слънцето.
* гняна чакшу
66. Джива, Въплътената Душа, нагорещена в огъна на знанието, който е запален чрез шравана и т.н.* се освобождава от всички примеси и свети от само себе си подобно на злато.
* шравана, манана и нидидхиасана – слушане, размишление и медитация
67. Атман, Слънцето на Знанието, което изгрява от дълбините на сърцето разрушава мрака на невежеството, прониква всичко и поддържа всичко; свети от само себе си, ставайки причина всичко останало да свети.
68. Този, който отрича всички дейности, почита Атман като светиня, който /Атман/ е независим от времето, пространството и посоката, който е присъстващ навсякъде, който е разрушител на студено /и топло и т.н.*/, който е вечно блаженство и е неопетнен, той става всезнаещ, всепроникващ и безсмъртен.
* двойките противоположности, рага-двеша
КРАЙ
