Четирите качества на ученика
Ученикът в източните школи обикновено се нарича шишя, а учителя – гуру. За ученик се използва още „садхак“, а практиката се нарича садхана. Има различни класификации на учениците, според тяхната подготовка и ниво за даден предмет. В първия стих на своята “Атмабодха”, Ади Шанкара казва, че “този текст е съставен за тези, които са готови, чиито грехове са отстранени чрез аскетизъм, които са спокойни, свободни от желания и копнеещи за освобождение.”
***
Във “Вивека Чудамани” се казва следното:
“Крайният успех в усилията на духовния ученик зависи изцяло от качествата на ученика. Помощни фактори, такива като времето и мястото, имат наистина отношение, но като цяло са второстепенни.”
Този стих казва едно нещо и то е: всичко изцяло зависи от ученика и от нищо друго. В духовния път често се случва нещата да забуксуват и тогава ученикът започва да обвинява обстоятелствата, другите започват да му пречат, пречат дори писанията и учителите. Когато се стигне до такъв един момент, то единственото, което може да се направи, е да се обърне погледа навътре и да се търсят причините вътре.
***
Има търсачи, които чакат по-добри условия, по-добър учител и т.н., за да започнат своята практика. Така те си остават „търсачи“ на едно място и никога не тръгват да търсят. Да се чака най-добрия учител да ни просветли означава първокласника да иска професор да му преподава математика. Наистина има идеални категории, но кой е готов толкова, че да има претенции за съвършен учител?
“Учителят”, казва Шанкара, „трябва да бъде просветлен определено и със сърце пълно със състрадание като окена. Към такъв учител трябва да се насочи търсача, за да се довери изцяло на негово ръководство”. А за ученика: “Ученика трябва да има памет с достатъчно знания за външния и разбиране за вътрешния свят, да може да води дискусия и да отстоява своято позиция при среща с опоненти.”
Във Веданта не се разчита на наизустяване на текстове, водене на записки и пр. Каквото се схване на момента от казаното се схваща и разбира. Изисква се интензивност на вниманието и концентрация.
***
Има четири качества, които според Веданта определят кой е адхикари, т.е. готов за ученик и те са:
1. Вивека, различаване
2. Вайрагя, безпристрастност, непривързаност
3. „Шатсампати – 6-те богатства“ – шама, дама, упарати, титикша, шрадха, самадхана – спокойствие, себеконтрол, отдръпване, търпение, вяра, равновесие.
4. Мумукшутва, желание за освобождение
“Само този се счита за квалифициран ученик /адхикари/, готов за проникване във Върховната реалност, който притежава различаване, безпристрастност, качествата като спокойствие и т.н. и изгарящо желание за освобождение.” Атмабодха
***
ВИВЕКА е способността за различаване между реалното и нереалното, между истинското и фалшивото, между тленното и нетленното. Това е качество, което е необходимо във всеки едни момент от ежедневието ни, но е особено важно в духовната практика. Потенциално вивека има всеки, но не развита достатъчно. Обикновено ние преследваме някаква цел, за която вярваме, че ще ни донесе щастие, удоволствие. Но не проучваме нещата в дълбочина, хващаме се за повърхностното и… се разочароваме.
Пример с кравите на бойното поле…
***
ВАЙРАГЯ обикновено се превежда като непривързаност. Вайрагя е плод на вивека и после вивека е плод на вайрагя. Когато човек се убеди в илюзорността на определени неща, като задоволяването на сетивата заради удоволствието, тогава настъпва естествено отдръпване, безпристрастност по отношение на сетивните удоволствия. Вивека и вайрагя са като два педала на колелото – помагат си взаимно и ученика има нужда от тях, за да напредва в своята садхана.
***
ШАМА – спокойствие, тишина, е първото от шестте качества. Тишина на ума. Само когато я има, умът е способен да медитира. Постига се с практикуването на трите марги.
„Спокойствието на ума, когато почива върху съзерцанието на Целта, след като многократно се е освобождавал от хаоса на сетивните обекти, чрез процеса на постоянно изследване на техните дефекти се нарича Шама.“
***
ДАМА. „Управляването на органите за познание и действие и поставянето им под контрол се нарича дама, себеконтрол.“
Сравнено с шама, дама има отношение повече към външния свят, това е повече контрол, когато сме в света, докато шама е контрола, когато сме седнали на място и опитваме да успокоим ума.
***
УПАРАТИ. Упарати, отдръпване, се нарича това състояние на мисловните вълни, при което те са свободни от външни въздействия.
„Когато се постигне определен успех в шама и дама се случва упарати.“
***
ТИТИКША е способността да се издържа на всички тъги и страдания със спокойствие и без да се отвръща с гняв и недоволство, титикша е свободата от оплакване и безпокойство. Това е качество на ума, при което ние поддържаме баланс, когато интелекта поддържа целта на мушка и е устремен към нея – тогава никакви външни обстоятелства не могат да разколебаят ученика. Това е способността на ума да се адаптира към всякакви условия и пречки по пътя със радост и търпение…
***
ШРАДХА.
„Това, чрез което човек разбира точното значение на писанията и съветите на учителя се нарича шрадха от мъдрите. Само чрез него Реалността може да бъде достигната.“
От шрадха ние се нуждаем всеки момент. Трудно е да се опише Върховната реалност с думи – ако няма вяра в нещата, които не могат да се изкажат и остават отвъд периферията на ума, пътя нагоре е невъзможен.
***
САМАДХАНА – съвършена концентрация, уравновесеност, е това състояние, когато умът е постоянно зает със съзерцание на върховната Реалност и не може да бъде разстроен от никакви интелектуални убеждения.
Това е състояние на умствено равновесие, когато човек е здраво установен в своите разбирания и нищо не може да го разклати. Това състояние идва след непрекъснато изследване на писанията и думите на учителите и преоткриването им чрез собствен опит.
***
МУМУКШУТВА – изгарящото желание за мокша, освобождението. Без мумукшутва няма ученик и няма път. Това е горивото, което поддържа ученика в неговия не лек път нагоре към върха. Мумукшутва е рядък бисер сред качествата. То осмисля останалите и им дава посока.
Ади Шанкара счита, че освобождението е възможно тук и сега, а не след смъртта.
