ScienceDaily (13 май, 2009) – лицева упора, коремна преса, гимнастически салони, лични треньори – хората имат много начини за да изградят по-големи мускули и по-силни кости. Но какво може да направи човек за да изгради по-голям мозък?
Да медитира.
Това е откритието на група изследователи от Калифорнийския университет – Лос Анжелис (UCLA), които използват ядрено-магнитен резонанс с висока разделителна способност за да сканират мозъка на хора, които практикуват медитация. В изследване публикувано в журнал NeuroImage, което е на разположение в мрежата (ако сте абонирани), изследователите описват, че определени области в мозъка на хора, които се занимават с медитация от дълго време са по-големи от колкото на тези от друга контролна група.
По-специално, хората които медитират показват значително по-голям размер на хипокампуса и зоните в предния челен дял на мозъчната кора, таламуса и долната слепоочна гънка. – известно е, че всички тези области регулират емоциите.
„Знаем, че хора, които медитират редовно притежават изключителна способност да култивират положителни емоции, да поддържат емоционална уравновесеност и да бъдат в осъзнато поведение,“ твърди Eileen Luders, известен автор и научен сътрудник с научна степен към Лаборатория за образно изследване на мозъка към Калифорнийския университет (UCLA Laboratory of Neuro Imaging). „Наблюдаваните различия в анатомията на мозъка може да ни предоставят обяснение защо хората, които медитират притежават изключителни способности.”
Изследване потвърди благотворните аспекти на медитацията. Освен по-добра концентрация и контрол над емоциите, хората, които медитират редовно притежават по-ниски нива на стрес и засилена имунна система. Но, малко е известно за връзката между медитацията и структурата на мозъка.
Luders и нейните колеги изследват 44 души – 22 контролни обекта и 22, които практикуват различни форми на медитация, включително Зазен, Самата и Випасана, както и други. Продължителността от време, в което са практикували варира от пет до 46 години, като средно се получава 24 години.
Повече от половината от хората практикуващи медитация твърдят, че дълбоката концентрация е основна част от тяхната практика, и повечето от тях медитират между 10 и 90 минути всеки ден.
Изследователите използват триизмерен ядрено-магнитен резонанс с висока резолюция, и два различни подхода за изследване на различията в мозъчната структура. Единият подход автоматично разделя мозъка на три различни области за проучване, което позволява на изследователите да сравнят размера на определени структури на мозъка. Другият дели мозъка на различни видове тъкани, което позволява да се сравни количеството сиво вещество в специфични зони от мозъка.
Изследователите откриват значително по-големи области на мозъка при медитиращите в сравнение с контролните обекти, включително по-голям размер на десен хипокампус и увеличено сиво вещество в десен челен дял на мозъчната кора, ляв таламус и долен темпорален лоб. Контролните обекти не показват в нито една област от мозъка по-големи размери или повече сиво вещество от медитиращите.
Понеже тези области на мозъка са тясно свързани с емоциите, Luders пояснява, че „може би именно укрепването на невроните предоставя на хората практикуващи медитация впечатляващата способност да управляват емоциите си и им позволява да реагират спокойно независимо от препятствията, които поднася животът.
Неизвестното, което изисква допълнителни проучвания е какви са специалните взаимовръзки на микроскопично ниво – тоест, дали увеличеният брой и по-големият размер на невроните, или пък определена „електрическа” схема е това, което медитиращите могат да развият, а другите хора не.
Понеже изследването не е дългосрочно – то не е проследява медитиращите от началото на практиката досега – възможно е те вече да са имали повече сиво вещество и по-голям размер в тези области; това може би ги е накарало да се занимават с медитация на първо място, казва Luders.
Тя посочва обаче и голям брой предишни изследвания, които показват изключителната пластичност на мозъка и как околната среда променя структурата на мозъка.
В изследването участват други автори като например Arthur Toga, директор на Лаборатория за образно изследване на мозъка, Калифорнийски университет; Natasha Lepore (UCLA); и Christian Gaser от Университета в Йена, Германия. Финансирането за изследването е предоставено от Националния здравен институт. Авторите не съобщават за конфликт на интереси.
Десният преден челен дял на мозъчната кора, показан тук, е една от областите на мозъка, която се уголемява в резултат на медитация. (снимка предоставена от Калифорнийски университет – Лос Анжелис )
