Ролята на йога в образованието

  • Home
  • /
  • Blog
  • /
  • Ролята на йога в образованието

Свами Ниранджананда Сарасвати

New Era School, Bombay, Jan 17, 1997
/списание “Йога”, м. май 2001/

Заниманията ми свързани с образованието започнаха през 1980 г., когато живеех в Сан Франциско. Станах един от основателите на СУОП (Система за Ускорено Обучение и Практика). Този проект не се основава на възгледи, схващания и понятия, които биха могли да се разглеждат в същността си като източни или западни, а е резултат от дискусия между мен, д-р Лозанов – доктор от България и Чарлс Смит – педагог от Калифорния.

Разгледахме ролята на йога в образованието от различни ъгли, включително типа образование, който се осигурява за децата по цял свят, както и различните нива на стрес, пред които са изправени децата в класните стаи. Взехме под внимание също и трудностите, проблемите, конфликтите, разсейването и отвличането на вниманието при децата. Започнахме да използваме определени йога принципи и практики, първо като експеримент, за да увеличим способността на децата за учене и на второ място, за да вдъхновим учителите да преподават предметите си по малко по-различен начин.

Смятахме, и все още смятаме, че образоваме децата си без да отчитаме или да обръщаме внимание на израстването на цялостната им личност. Тъпчeм мозъците и умовете им с информация без да създаваме каквато и да била подкрепяща група извън пределите на класната стая, където те могат да продължат да се образоват.

Трябва да видим какво казва науката относно израстването на децата, какво казва психоанализата за психологията на децата и как хормоните и жлезите се променят и влияят върху рационалността, емоционалната структурата и творческата изява на децата.

Балансиране на двете полукълба на мозъка

Науката ни казва, че мозъкът ни се състои от две полукълба – дясно и ляво. Тези две полукълба изпълняват различни функции. Функциите на лявото полукълбо са линейни, логични и интелектуални. Функциите на дясното полукълбо са артистични, творчески и интуитивни. Ако вземем предвид тези факти, то образователната система не позволява на едно дете да развие пълния потенциал на дясното и лявото полукълбо на мозъка. Образованието се осъществява основно чрез книги. Четете, запаметявате, явявате се на изпит и получавате оценка. Или взимате изпита или не. Отново четете, запаметявате, явявате се на изпит и получавате оценка.

Предметите, които се преподават следват линейна, логична система независимо дали става въпрос за математика, история, география, физика, химия или медицина, дали е висше образование или средно образование. В този процес се стимулира само едната страна на мозъка – линейната, логичната страна.

За да балансираме другите аспекти преподаваме на децата изкуства. Насърчаваме ги да практикуват музика, да рисуват, да изпълняват пиеси. Насърчаваме ги да използват своята изобретателност. Все пак, ако сравним влиянието на различните дялове на мозъка ще открием, че линейното и логичното са по-изявени от артистичното и творческото. Това е от една страна.

Развитие на целия ум

От друга страна мозъкът е само средството, чрез което образоваме нашия ум. Умът ни се състои от четири различни способности, които йога терминологията дефинира като: манас, будхи, чита и ахамкара. Думата манас означава да осмисляш, да мислиш за дадено нещо. Будхи означава интелект. Чита е място в съзнанието, където се съхраняват впечатленията. Ахамкара е понятието за его.

В съвременната образователна система подхранваме само един аспект на ума – будхи. Не се занимаваме с аспекта манас, който е свързан със способността да знаем кое е правилно и кое не е. Не се занимаваме с чита, мястото където се съхраняват впечатленията от знанието под формата на памет и опит. Нито се занимаваме с ахамкара, егото. По-скоро затрупваме будхи с информация без да развиваме останалите аспекти на нашия ум. Следователно, въпреки всичкото ни образование не сме способни да го прилагаме по градивен и творчески начин в живота си.

При всичкото ни разбиране за това, кое е правилно и кое не, биваме объркани, ако трябва да вземем решение какво трябва да направим. В същото време като учители и като родители пренебрегваме психологическите самскари и психологическата природа на детето.

Има един куплет написан на урду, който гласи: “Нека да ти разкажа за великите неща, които направих в живота си. Учих и след като получих образование – служих, и след като служих – получих пенсия, и след като получих пенсия – умрях. Това е животът.” Но това ли е всичко в живота? Не. Важно е за всеки един от нас да осигури възможности за децата ни да се опознаят, да използват потенциала си, да развият и събудят личността си без родителите да налагат своите собствени лични идеологии върху тях.

Проблемът не е само в образованието. Проблемът е и в родителите. Родителите не са били образовани. Може да сте учили в Оксфорд или Харвард; може да сте получили възможно най-високата образователна степен, но не сте образовани. Образователната степен не е образование. Това е само един сертификат, който, вероятно, ви позволява да имате самочувствие по-нататък в живота си. Образователната степен е само паспорт за постигане на удовлетвореност, служебно положение и признание от старна на другите хора. Образователната степен не е показател за вашето образование.

Истинско образование може да се получи когато позволите на децата да използват своите интуитивни способности наред с интелектуалните си способности, когато им позволите да преодолеят страховете и задръжките си, да преодолеят психологическия натиск, който се създава, без да налагате своите собствени условия върху тях.

Това са нещата, които установихме когато създадохме СУОП в Сан Франциско. Проведохме интервюта с ученици от основни училища, гимназии и колежи. Установихме, че всеки един от тях имаше психологически блокаж при учене, запомняне и запаметяване. По природа децата са различни от възрастните. За да учат, възрастните, може би, трябва да седнат на бюро с книги, но при децата не е така.

Йога в класната стая


Образователната система за децата трябва да бъде различна. Тя трябва да се съчетава с определени практики, които могат да отстранят психологическите им блокажи, които могат да ги направят осъзнати за психологическите промени, които се случват в техните тела и умове, които могат да ги направят осъзнати по отношение на собственото им разсейване и които могат да им дадат способността да се съсредоточават върху темата на предмета, който изучават.

И така, какво направихме? Започнахме със съвсем прости йога практики в класната стая като взехме пример от работата на ИЙО (Изследване на йога в образованието) проведено с деца в Европа. В ИЙО училищата часовете започват и свършват с практикуване на две асани и една дихателна техника. И така, ако дадено дете трябва да седи в продължение на шест до осем часа на ден, то той или тя практикува две асани и една дихателна техника шестнадесет пъти на ден в началотои в края на всеки един учебен час.

В Европа училищата разполагат с психолог, който следи изявата, поведението и наклонностите на децата и който се опитва да създаде подкрепяща група за детето в домашната обстановка. Когато децата, които практикуваха йога в класната стая бяха наблюдавани, се установи подчертано подобрение в отговорите, изобретателността, възприемчивостта, паметта, волята и поведението им. Децата бяха по-спокойни, съсредоточени, целенасочени и умиротворени от децата в другите класове, които не практикуваха йога и бяха по разрушително настроени, неспокойни, склонни към насилие и разсеяни.

В Америка се поучихме от ИЙО училищата, но включихме допълнителни неща наред с йога. Включихме нежна фонова музика в класнта стая, така че децата да не са под постоянно психологическо напрежение да учат. Звученето на музика в обкръжаващата среда е подсъзнателно разсейване и подсъзнателна релаксация. За нашия експеримент избрахме класическата музика на Бах.

Учителите започнаха да преподават дихателна техника на учениците. На учениците им бе казано да вдишват и издишват в унисон с помощта на голям стенен часовник. Когато махалото се полюшваше на една страна всички трябваше да вдишат и когато се полюшваше на другата страна всички трябваше да издишат. След няколко секунди дихателният модел стана ритмичен и координиран с движението на махалото. Учителите даваха указания на учениците когато издишваха и мълчаха когато учениците вдишваха.

Сега, може би, се чудите какво общо има това с образованието. Това обаче е много важно и уместно, защото психолозите казват, че когато вдишваме създаваме психологични, емоционалени и умствени блокажи в умовете си. Енергията на тялото, мозъка и ума се отдръпва. Когато издишваме настъпва релаксация в тялото, в нервната система, в ума и в мозъка. Ако предоставите информация, когато физическите системи са релаксирани, то тази информация се запомня от мозъка и не се забравя лесно.

Развиване на осъзнатост и хармония

Това помага също и за въвеждането на понятието осъзнатост. Когато посещавам училища често попадам на учители, които преподават предметите си на учениците без осъзнатост. Докато протича обучението в часа липсва осъзнатост. Учениците механично си водят записки независимо от това дали разбират предмета или не. Учителят не се притеснява за това. Учениците също знаят, че учителя не се притеснява за това, така че за какво трябва да ги е грижа? И така налице е една празнина в отношението ученик-учител. Тази празнина е много съществен елемент, който може да изгради личността на ученика, който елемент на практика не съществува. Обаче, ако се интегрират някои методи за концентрация тогава може да се развие хармония и осъзнатост.

Моля не забравяйте, че йога в класната стая не се ограничава до физическите практики и дихателни техники, които се преподават. По-скоро учителят трябва да осъзнава кога да говори и кога да мълчи. Речта е средството за обучение, но в същото време мълчанието също е средство за обучение, защото мълчанието позволява да се асимилира това което току-що е чуто. Така че не бива само да говорите. След дест минути дайте на децата триминутна почивка или след пет минути нека да имат едноминутна почивка. Замълчете и помолете всички да замълчат.

Докато мълчат, накарайте децата да играят игра на наблюдаване на собствения си дъх. Помолете ги да броят вдишванията си в обратен ред от 15 до 1. Вдишване и издишване се брои за 1 бройка и един дъх. Петнадест дъха възлизат на около една минута. После отново започнете преподаването. Това е друг важен момент. Речта и мълчанието трябва да се редуват.

Будността и динамичното обучение трябва да се съчетават с пасивни визуализации. Вие преподавате, стимулирате техния интелект, но в същото време трябва да им дадете шанс да визуализират пасивно това, което току-що са чули, което е стимулирало техния интелект.

Трябва да развиете хармонична връзка с всеки един ученик – не връзка като с учител, а такава като със загрижен приятел при който те могат да дойдат и да кажат: “Вижте, аз имам такъв и такъв проблем с ученето какво мога да направя?” Трябва да можете да ги напътствате.

Има една известна история за един суфи Св Мула Насрудин. Един ден той си седял близо до един кладенец и се опитвал да напълни една глинена делва с вода. Глинената делва обаче имала пукнатина. И така всичко, което изсипвал в нея изтичало през пукнатината. Хората му се подигравали и му казвали: “Ти трябва да си луд. Как може да очакваш да напълниш тази делва с вода, когато тя е пукната и всичката вода изтича навън?” Той отговорил: “Кой го е грижа? Аз се интересувам само от пълненето на делвата. Не ме е грижа дали делвата е пукната или не.”

Като учители ние повтаряме същите неща. Заинтересувани сме от предоставянето на информация на децата. Не ни интересува дали те я запомнят или не. И какъв е резултатът? Учим история и география вечерта и на сутринта вече сме я забравили.

Провеждаме нашите занимания в залата на Yoga Place във вторник, четвъртък и събота.

Адрес на Студиото:

град Пловдив, ул. Опълченска №13, звънец 2 Телефон:0878 300 250 – Лора Тодорова Email:lalita_pl @ abv.bg
© Copyright 2019 - Йога Студио ОМ